Courses

In Bulgarian:

  1. Александрова, Надежда. „„Душевните багри” на женското писане. Пътни впечатления от Мери Монтагю и Евгения Марс.“ От С възрожденски дух и модерен поглед. Сборник в чест на член кор. Проф. Милена Цанева, 431-437. София: Академично издателство „Марин Дринов”, 2012.
  2. Александрова, Надежда. „Българските авторки на любовни писма през Възраждането.“ От Парачовешкото: грация и гравитация. Юбилеен сборник в чест на проф. Миглена Николчина, 682-698. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017.
  3. Александрова, Надежда П., „Преплетените пътища на културно взаимодействие на Балканите: „Пътеказател за България“ в писмовника на Христаки Павлович от 1835 г.“ В: Филологически форум , том:II, брой:4, 2016, стр.13-30, достъпно ТУК.
  4. Ангелов, Ангел. Анти/Модерност: образи на екзотичното и на земния рай в Европа през XIX век. София: А. В. Ангелов, 2017.
  5. Априлов, Васил. Допълнение към Денница на новобългарското образование. Одеса, 1842.
  6. Аретов, Николай, съст. Първа радост е за мене. Емоционалното съдържание на българската национална идентичност. София: Кралица Маб, 2012.
  7. Аристотел. За поетическото изкуство. София: Издателство “Захарий Стоянов”, 2013.
  8. —. Реторика. София: Софи-Р, 1993.
  9. Бадиу, Ален. “Философско танго с изплъзващия се театър.” 2019. https://sledva.nbu.bg (accessed October 7, 2019).
  10. Барт, Ролан. Фрагменти на любовния дискурс. София: Изток-Запад, 2005.
  11. Бахтин, Михаил. Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. София: Наука и изкуство, 1978.
  12. Чия е тази песен? Документален филм. Режисьор: Адела Пеева. Изпълнител: България и Белгия. 2003.
  13. Бергсон, Анри. Смехът. София: Наука и изкуство, 1996.
  14. Бобчев, Стефан. Историята на Геновева с притурка една нравоучителна повест Величко и Иванчо. Превел С.С. Бобчев. Цариград: Издава българското просветно дружество „Промишление“ в печатницата на „Македония“, 1872.
  15. Бориславов, Ясен. Естествена история на българския смях. София: Труд, 2014.
  16. —. Естествена история на българския смях. София: ИК Труд, 2014.
  17. Ботев, Христо. „Борба.“ От Събрани съчинения, т.1, 34. София: ИК Захарий Стоянов, 1998.
  18. Брадати, Йосиф. “Против народните вярвания и суеверия.” In Народното четиво през XV-XVIII век, by Донка Петканова, 328-335. София: Български писател, 1990.
  19. Вазов, Иван. „Епопея на забравените.“ От Събрани съчинения, т. I – “Лирика”, от съст. Георги Цанев. София: Български писател, 1955.
  20. Врачански, Софроний. “Житие и страдания на грешния Софроний .” In Събрани съчинения, т.1, 21-51. София: Български писател, 1989.
  21. Гаврилова, Райна. Семейната сцена. Антропологическа история на семейното хранене в Българиа в модерната епоха. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016.
  22. Горанов, Благой. Животът на госпожа де-Севинье от на Алфонс дьо Ламартин. 1871.
  23. Гюрова, Светла. Антология възрожденски пътеписи. София: Български писател, 1969.
  24. Дамянова, Румяна. Емоциите в културата на Българското възраждане. София: Сиела, 2009.
  25. —. Писмата в културата на Българското възраждане. Шумен: Глаукс, 1995.
  26. Дамянова, Румяна. „Тъга и радост в емоционалното преживяване през Българското възраждане.(Някои наблюдения).“ От С възрожденски дух и модерен поглед. Сборник в чест на чл.-кор. Проф. Милена Цанева, 39-56. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012.
  27. Даскалов, Румен, Диана Мишкова, Ал. Везенков, Ч. Маринов, съст. Преплетените истории на Балканите т.1-4. София: НБУ, 2013-2018.
  28. Декарт, Рене. Избрани философски произведения. София: Наука и изкуство, 1878.
  29. Денкова, Лидия, съст. Философският ерос. Големите текстове на платоническата любов. София: РИВА, 2007.
  30. Динев, Валери. Страхът. Филососфско-антропологически анализ. София, 2001.
  31. Дичев, Ивайло. Културата като дистанция. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски”, 2016.
  32. Друмев, Васил. Етико-социологически съчинения. София: Наука и изкуство, 1981.
  33. Екзарх, Ирина. „Писма на Ирина Екзарх до Мария Бурмова.“ От НБКМ-БИА, a.e. 496. фонд 16 , 1865-1867.
  34. Екзарх, Ирина. „Примери на разни писма, преведени на болгарски от девица И.Е.“ Цариградски вестник, IV, 1854-1855: 18 декември-15 февруари.
  35. Елиас, Норберт. Относно процеса на цивилизация. Социогенетични и психогенетични изследвания т.1-2. София: Атика, 2000.
  36. Капралова, Недка. И ще господарува мъжът ти над теб. Архив на семейство Елисавета и Христо Караминкови. София: Академично издателство „Марин Дринов”, 2013.
  37. Кирова, Милена. Героичното тяло. история и мъжественост в еврейската Библия. София: Кибеа, 2017.
  38. —. Давид великият. София: Сиела, 2012.
  39. Кирова, Милена. „Жива вода. Сълзите и плаченето във възрожденската поезия.“ От Проблематичният реализъм, 24-45. София: Просвета, 2002.
  40. Корбен, Анри. История на ислямската философия. София: Център за изследване на ислямската цивилизация, 2004.
  41. Леви, Клер. „Метаморфози на самосъзнанието.“ От В търсене на българското. Мрежи на национална интимност (XIX-XXI век), от Стефан Дечев, 520-555. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010.
  42. Лукач, Дьорд. Хаос и форми. София: Наука и изкуство, 1989.
  43. Милев, Йордан съст. Средновековни източни поети. София: Народна култура, 1973.
  44. Монтен, Мишел дьо. Опити т.1. София: Изток-Запад, 2017.
  45. Николчина, Миглена. Деви, рицари, кралици. Любовта и литературата на Средновековието и Ренесанса. Пловдив: Жанет 45, 2014.
  46. Овидий. Елегии. София: Народна култура, 1994.
  47. Паси, Исак. Смешното . София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1993.
  48. Петканова, Донка. „Плач, игри, смях.“ От Разноликото среновековие , 160-199. Велико Търнов: Абагар, 2006.
  49. Платон. Пир. София: Планета-3, 2011.
  50. —. Федър. София: Планета-3, 2007.
  51. Плиний, млади. Писма. София: Народна култура, 1979.
  52. Попович, Райно. Христоития или благонравие. Будим: Писмени крал типограф: унгарски, 1837.
  53. Пътова, Николета. Драматургия на българското. Националната идентичност във възрожденската драма. София: Кралица Маб, 2012.
  54. Раковски, Георги. Архив на Георги Раковски, т.3-4. София: Издателство на БАН, 1966.
  55. Раковски, Георги. „Няколико речи о събития в Болгарии в лето 1853-1856.“ От Съчинения в четири тома. т. 2. , от съст. Веселин Трайков, 16-22. София: Български писател, 1983.
  56. Риман, Фриц. Основни форми на страх. Една дълбинно-психологическа студия. София: ЛИК, 2002.
  57. Ружмон, Дени дьо. Любовта и западът. София: ЛИК, 2003.
  58. Сен-Пиер, Бернардин дьо. Павел и Виргиния. Басноповест. Цариград: Цариградски вестник, 1851.
  59. Серафимова, Маргарита. Писмото и романът. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2001.
  60. Славейков, Петко. Готварската книга на Петко Славейков. София: Милениум, 2015.
  61. Спиноза, Барух. Етика. София: Наука и изкуство, 1981.
  62. Станева, Катя. „Любовните песни на Българското възраждане.“ Литературата, 16, 2015.
  63. Стефанова, Аглика. Мелодрамата през погледа на теорията. София: Аскони издат, 2000.
  64. Теофанов, Цветан. Арабската средновековна култура: от езичеството към исляма. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2004.
  65. Тодоров, Павел. Многострадална Геновева. Жалостно позорище в пет действия. Преведено от Сръбский на Българский язик от Павла Тодорова и напечатано с иждивенито на Неша Недялкова от Копривщица. Белград: Правителствената книгопечатница, 1856.
  66. Топалов, Кирил. Българска възрожденска поезия. Антология. София: Академия за балканска цивилизация, 2012.
  67. Хаджикосев, Симеон. Светът на трубадурите. София: Персей, 2007.
  68. Хилендарски, Паисий. „История славянобългарска.“ От ред. Йордан Иванов. София: Държавна печатница, 1914.
  69. Хобс, Томас. Левиатан. София: Наука и изкуство, 1970.
  70. Хърцфелд, Майкъл. Културната интимност: Социална поетика в националната държава. София: Просвета, 2007.
  71. Цицерон, Марк Тулий. За приятелството и старостта. София: Планета-3, 2001.
  72. —. Избрани писма. София: Народна култура, 1983.
  73. Шишманов, Иван. “Неофит Бозвели. Изворите на “Мати Болгария”.” In Избрани трудове, 170-198. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2012.